Празник роден от волята на жените търсещи равни права

История на празника 

8-ми март се празнува в България от периода след Втората световна война. Първото официално отбелязване на Международния ден на жената е през 1945 г. след освобождението от фашисткия режим, на 8 март 1945 г., когато се провежда парад в София. Жените, съпровождани от военни части, дефилират пред хората, събрани на централните площади на града. Този парад се провежда като израз на свободата, радостта и възраждането на страната след години на война и затъмнение.

За много български жени, участващи в парада, този ден става символ на новото начало, на надеждата и на освобождението. В този контекст 8-ми март придобива по-широк смисъл и става символ на един по-добър свят, където жените играят активна роля в обществото.

Този момент от историята на България подчертава не само значението на 8-ми март като ден на жените, но и като ден, свързан с обновление, свобода и солидарност.

Специалните събития в чест на жените стават традиция в България, а 8-ми март става официален празник, посветен на правата и постиженията на жените. През комунистическия период в България, този ден често е бил използван за подчертаване на равноправието между половете и пропаганда на женската работна сила в обществото.

След падането на комунизма през 1989 г., традицията да се отбелязва 8-ми март продължава в България, като празникът запазва своя символичен характер и става ден на изразяване на уважение и признателност към жените. 

Към настоящия момент 8-ми март се отбелязва с различни културни и обществени събития, акцентиращи върху важността и приноса на жените в обществото.

Най-често празника се свързва с дейности и инициативи включващи:

Културни събития: Различни културни институции организират събития, посветени на жените. Те могат да включват изложби, концерти, лекции и други културни мероприятия, които подчертават ролята и постиженията на жените в изкуството, науката, образованието и обществото.

Образователни инициативи: Много образователни институции провеждат специални събития и лекции, фокусирани върху въпроси, свързани с равноправие и правата на жените. Тези инициативи се стремят да повишат осъзнаването на важната роля на жените в образованието и обществото като цяло.

Социални кампании: Различни нестопански организации и инициативи провеждат социални кампании по повод 8-ми март, които насърчават равенството, борбата с насилието срещу жените и подкрепата за правата на жените.

Набират популярност и мероприятия в офисите: Мнозина работодатели организират специални събития или дават почивен ден на служителките си. Това може да включва поздравителни речи или тиймбилдинг активности, които поощряват екипния дух.

Най- честите жестове са поднасянето на цветя и подаръци: Традицията да се подаряват цветя, особено на жените, е много популярна в България. Често хората изразяват благодарност и обич, подарявайки цветя и други подаръци на своите колеги, приятелки, майки и други важни жени в живота си.

Тези инициативи и чествания подчертават важността на жените и приноса им в различните сфери на обществото.

В международен аспект деня на жената 8-ми март, се свързва с движението за равноправие и женските права в началото на 20-ти век. Въпреки че точното начало на този празник е трудно да се определи, 8-ми март е символ на борбата на жените за равноправие. 

Един от ключовите моменти в историята му е стачката на жените в текстилната индустрия. Протестът се случва на 8 март 1908 г. В този ден около 15 000 жени изискват по-добри условия на труд, по-добро заплащане и по-кратък работен ден. Стачката им е и отправна точка за развитието на женското движение.

Следващ важен етап е Международната конференция на жените в Копенхаген през 1910 г. На конференцията е предложено утвърждаване на специален ден, посветен на правата на жените. Първоначално предложената дата е 19 март, но на по-късен етап е избран 8-ми март. Този избор е бил вдъхновен от събитията в Ню Йорк и от движението за равноправие на жените.

Друг пример за силата на дамите и обвързаността с датата 8-ми март е и протестът в Русия през 1917 г., който поставя началото на Руската революция в Санкт Петербург, иницииран от непримиримостта на нежният пол ангажиран в текстилната промишленост търсещи по-добри условия на труд. Този протест съвпада с Деня на жените и става илюстрация на силата на жените в борбата за промени.

През 1977 г., Обединените нации официално признават 8-ми март като Международен ден на жената, посветен на повишаване на осъзнаването за женските права и равноправието. Оттогава този ден стана символ на солидарност и борба за права на жените по света.

Границата между патриотизъм и национализъм

Как се приема национализма в днешно време? Дали бъдейки националисти милеем и свеждаме глави в памет на всички, дали живота си за свободата ни, или национализмът се изразява в това да запазим българските традиции и обичаи, или пък да се противопоставяме на промените, новите ценности и чужди празници? Има ли всъщност разлика между национализъм и патриотизъм? И къде се позиционираме ние, каква е новата реалност за национализма?

Нека да разгледаме въпросите отзад напред и започнем с това че именно двата термина „национализъм“ и „патриотизъм“.Това са два термина използвани доста често с едно и също значение за описание на лоялността и обичта към страната ни, но нека видим разликите между двете:                                                        

ПатриотизъмНационализъм 
Патриотизмът е обич към и лоялност към своята родина или страна. Този термин обикновено подчертава чувството за принадлежност и ефективност към собствената култура, традиции и история.Национализмът също означава любов и лоялност към своята нация, но този термин често носи по-широко значение и може да включва идеята за политическо или културно единство на нацията.
Патриотизмът често се свързва с гражданската отговорност и уважение към обществените ценности. Той може да бъде изразен чрез активно участие в обществения живот, гражданска активност или просто като израз на благосклонност към родината.Национализмът може да има силно етническо или политическо измерение и да се свързва с идеята за национално единство и самоопределение. Това може да включва стремеж към независимост, защита на националните интереси и поддържане на единна национална идентичност.

И двете понятия имат положителни и отрицателни страни. Докато патриотизмът често се асоциира с гражданска ангажираност и положителни чувства към родината, национализмът може да бъде използван за оправдаване на етническа или национална дискриминация и конфликти.

Настроенията към национализма в България могат да варират сред различните социални групи и индивиди. Тези отношения могат да бъдат формирани от исторически събития, образование, социален статус и много други фактори. Не може да се каже, че цялата страна има еднакви гледни точки към национализма. В България, като и в много други страни, има хора, които подкрепят национализма и традиционните ценности и култура. В същото време, има и такива виждащи национализма, като потенциално дискриминативно или ексклузивистко движение. 

От решаващо значение за възприемането на национализма в България е политическата обстановка, тъй като някои партии и политически групи използват националистически реторики, докато други са по-либерални и мултикултурални в своите позиции.

Съвременният Български национализъм често се асоциира именно с политически личности и движения, които промотират национални интереси и идентичност в контекста на съвременните политически и социални предизвикателства.

Патриотичните партии в България, както и във всяка друга държава, се сблъскват с различни предизвикателства, свързани със спецификите на политическата обстановка, обществените настроения и външните влияния. Някои от тези предизвикателства включват:

  1. Мултикултурални предизвикателства: В съвременното общество, което се характеризира със значителна културна и етническа разнообразност, патриотичните партии трябва да се справят с предизвикателството на представляване на всички групи в населението и насърчаване на общо единение, вместо дискриминация.
  2. Европейска интеграция: България е член на Европейския съюз, и патриотичните партии се изправят пред предизвикателството да балансират патриотичните интереси с ангажиментите към европейските структури и стандарти.
  3. Поддържане на баланс между националните и европейските интереси: Като член на ЕС, България трябва да поддържа баланс между националните интереси и тези на европейската общност. Патриотичните партии трябва да изграждат политики, които отразяващи този баланс.

Крайните патриотични партии могат да представляват риск за стабилността и демократичните институции във всяка държава, включително и в България. Част от тези рискове могат да са: етническо и религиозно разделение, дискриминация и нарушаване на правата, отслабване на държавни институции, ограничаване на свободата на изразяване, националистически конфликти. Тези са потенциални аспекти, които могат да възникнат, ако патриотичните партии не следят баланса между изразяването на национални интереси и спазването на демократичните ценности и права на всички граждани. Отговорното управление и утвърждаването на принципите на правовата държава и плурализма са ключови за предотвратяване на тези рискове.