Блог

Публикувано на

Празник роден от волята на жените търсещи равни права

История на празника 

8-ми март се празнува в България от периода след Втората световна война. Първото официално отбелязване на Международния ден на жената е през 1945 г. след освобождението от фашисткия режим, на 8 март 1945 г., когато се провежда парад в София. Жените, съпровождани от военни части, дефилират пред хората, събрани на централните площади на града. Този парад се провежда като израз на свободата, радостта и възраждането на страната след години на война и затъмнение.

За много български жени, участващи в парада, този ден става символ на новото начало, на надеждата и на освобождението. В този контекст 8-ми март придобива по-широк смисъл и става символ на един по-добър свят, където жените играят активна роля в обществото.

Този момент от историята на България подчертава не само значението на 8-ми март като ден на жените, но и като ден, свързан с обновление, свобода и солидарност.

Специалните събития в чест на жените стават традиция в България, а 8-ми март става официален празник, посветен на правата и постиженията на жените. През комунистическия период в България, този ден често е бил използван за подчертаване на равноправието между половете и пропаганда на женската работна сила в обществото.

След падането на комунизма през 1989 г., традицията да се отбелязва 8-ми март продължава в България, като празникът запазва своя символичен характер и става ден на изразяване на уважение и признателност към жените. 

Към настоящия момент 8-ми март се отбелязва с различни културни и обществени събития, акцентиращи върху важността и приноса на жените в обществото.

Най-често празника се свързва с дейности и инициативи включващи:

Културни събития: Различни културни институции организират събития, посветени на жените. Те могат да включват изложби, концерти, лекции и други културни мероприятия, които подчертават ролята и постиженията на жените в изкуството, науката, образованието и обществото.

Образователни инициативи: Много образователни институции провеждат специални събития и лекции, фокусирани върху въпроси, свързани с равноправие и правата на жените. Тези инициативи се стремят да повишат осъзнаването на важната роля на жените в образованието и обществото като цяло.

Социални кампании: Различни нестопански организации и инициативи провеждат социални кампании по повод 8-ми март, които насърчават равенството, борбата с насилието срещу жените и подкрепата за правата на жените.

Набират популярност и мероприятия в офисите: Мнозина работодатели организират специални събития или дават почивен ден на служителките си. Това може да включва поздравителни речи или тиймбилдинг активности, които поощряват екипния дух.

Най- честите жестове са поднасянето на цветя и подаръци: Традицията да се подаряват цветя, особено на жените, е много популярна в България. Често хората изразяват благодарност и обич, подарявайки цветя и други подаръци на своите колеги, приятелки, майки и други важни жени в живота си.

Тези инициативи и чествания подчертават важността на жените и приноса им в различните сфери на обществото.

В международен аспект деня на жената 8-ми март, се свързва с движението за равноправие и женските права в началото на 20-ти век. Въпреки че точното начало на този празник е трудно да се определи, 8-ми март е символ на борбата на жените за равноправие. 

Един от ключовите моменти в историята му е стачката на жените в текстилната индустрия. Протестът се случва на 8 март 1908 г. В този ден около 15 000 жени изискват по-добри условия на труд, по-добро заплащане и по-кратък работен ден. Стачката им е и отправна точка за развитието на женското движение.

Следващ важен етап е Международната конференция на жените в Копенхаген през 1910 г. На конференцията е предложено утвърждаване на специален ден, посветен на правата на жените. Първоначално предложената дата е 19 март, но на по-късен етап е избран 8-ми март. Този избор е бил вдъхновен от събитията в Ню Йорк и от движението за равноправие на жените.

Друг пример за силата на дамите и обвързаността с датата 8-ми март е и протестът в Русия през 1917 г., който поставя началото на Руската революция в Санкт Петербург, иницииран от непримиримостта на нежният пол ангажиран в текстилната промишленост търсещи по-добри условия на труд. Този протест съвпада с Деня на жените и става илюстрация на силата на жените в борбата за промени.

През 1977 г., Обединените нации официално признават 8-ми март като Международен ден на жената, посветен на повишаване на осъзнаването за женските права и равноправието. Оттогава този ден стана символ на солидарност и борба за права на жените по света.

Публикувано на

Границата между патриотизъм и национализъм

Как се приема национализма в днешно време? Дали бъдейки националисти милеем и свеждаме глави в памет на всички, дали живота си за свободата ни, или национализмът се изразява в това да запазим българските традиции и обичаи, или пък да се противопоставяме на промените, новите ценности и чужди празници? Има ли всъщност разлика между национализъм и патриотизъм? И къде се позиционираме ние, каква е новата реалност за национализма?

Нека да разгледаме въпросите отзад напред и започнем с това че именно двата термина „национализъм“ и „патриотизъм“.Това са два термина използвани доста често с едно и също значение за описание на лоялността и обичта към страната ни, но нека видим разликите между двете:                                                        

ПатриотизъмНационализъм 
Патриотизмът е обич към и лоялност към своята родина или страна. Този термин обикновено подчертава чувството за принадлежност и ефективност към собствената култура, традиции и история.Национализмът също означава любов и лоялност към своята нация, но този термин често носи по-широко значение и може да включва идеята за политическо или културно единство на нацията.
Патриотизмът често се свързва с гражданската отговорност и уважение към обществените ценности. Той може да бъде изразен чрез активно участие в обществения живот, гражданска активност или просто като израз на благосклонност към родината.Национализмът може да има силно етническо или политическо измерение и да се свързва с идеята за национално единство и самоопределение. Това може да включва стремеж към независимост, защита на националните интереси и поддържане на единна национална идентичност.

И двете понятия имат положителни и отрицателни страни. Докато патриотизмът често се асоциира с гражданска ангажираност и положителни чувства към родината, национализмът може да бъде използван за оправдаване на етническа или национална дискриминация и конфликти.

Настроенията към национализма в България могат да варират сред различните социални групи и индивиди. Тези отношения могат да бъдат формирани от исторически събития, образование, социален статус и много други фактори. Не може да се каже, че цялата страна има еднакви гледни точки към национализма. В България, като и в много други страни, има хора, които подкрепят национализма и традиционните ценности и култура. В същото време, има и такива виждащи национализма, като потенциално дискриминативно или ексклузивистко движение. 

От решаващо значение за възприемането на национализма в България е политическата обстановка, тъй като някои партии и политически групи използват националистически реторики, докато други са по-либерални и мултикултурални в своите позиции.

Съвременният Български национализъм често се асоциира именно с политически личности и движения, които промотират национални интереси и идентичност в контекста на съвременните политически и социални предизвикателства.

Патриотичните партии в България, както и във всяка друга държава, се сблъскват с различни предизвикателства, свързани със спецификите на политическата обстановка, обществените настроения и външните влияния. Някои от тези предизвикателства включват:

  1. Мултикултурални предизвикателства: В съвременното общество, което се характеризира със значителна културна и етническа разнообразност, патриотичните партии трябва да се справят с предизвикателството на представляване на всички групи в населението и насърчаване на общо единение, вместо дискриминация.
  2. Европейска интеграция: България е член на Европейския съюз, и патриотичните партии се изправят пред предизвикателството да балансират патриотичните интереси с ангажиментите към европейските структури и стандарти.
  3. Поддържане на баланс между националните и европейските интереси: Като член на ЕС, България трябва да поддържа баланс между националните интереси и тези на европейската общност. Патриотичните партии трябва да изграждат политики, които отразяващи този баланс.

Крайните патриотични партии могат да представляват риск за стабилността и демократичните институции във всяка държава, включително и в България. Част от тези рискове могат да са: етническо и религиозно разделение, дискриминация и нарушаване на правата, отслабване на държавни институции, ограничаване на свободата на изразяване, националистически конфликти. Тези са потенциални аспекти, които могат да възникнат, ако патриотичните партии не следят баланса между изразяването на национални интереси и спазването на демократичните ценности и права на всички граждани. Отговорното управление и утвърждаването на принципите на правовата държава и плурализма са ключови за предотвратяване на тези рискове.

Публикувано на

“Граждански бюджет за София” дава шанс за засилване на гражданското участие в управлението и връщане на доверието в демократичния процес

Фондация Спаси България и Clever Together се обединяват в работата за въвеждането на демократичния инструмент в София

През юли 2020 г. Фондация Спаси България стартира работата по проекта “Граждански бюджет за София”. “Граждански бюджет” или “бюджет с участието на гражданите” e механизъм, познат в много демократични държави, чрез който част от бюджета на града се изразходва по усмотрение на гражданите, които предлагат и избират проекти за реализация. Проектът цели да постави основите за въвеждането на този механизъм в управлението на София, като помогне на гражданите да създадат рамката на гражданския бюджет и предложи въвеждането му в Столичния общински съвет (СОС).

Фазите на проекта включват провеждане на фокус групи с граждани, представители на администрацията и неправителствените организации; социологическо проучване за нагласите на гражданите; и информационно-образователна кампания за запознаване на граждани и администрация с този инструмент. През октомври, с подкрепата на английско-българската компания Clever Together, ще бъде проведена мащабна онлайн дискусия с гражданите, в която те заедно ще създадат формата и основните принципи на гражданския бюджет. Изводите от всички дейности ще бъдат обобщени в доклад към СОС, с препоръка за следващи стъпки. Още от самото начало на работата по проекта гражданите ще са неразделна част от процеса.

Защо правим този проект?

Вярваме, че за демократичното функциониране на едно общество са необходими култура и механизми за гражданско участие. В България има остра нужда от развитие и на двете. Добрата новина е, че събитията от последните години дават ясна заявка за все по-голямата готовност на гражданите да са фактор при вземането на решения по обществените политики. В този ключов момент на висока обществена енергия е необходимо администрацията и политиците да подкрепят тези усилия и да се създаде диалог между трите страни.

Прякото участие на софиянци в управлението на града ни е не само добър генератор на идеи, но и най-ефективната мярка за упражнение на демократичен контрол над управляващите. Във всяка фаза на проекта за граждански бюджет, гражданите ще са в центъра на определянето на нужните промени с цел да се спечели тяхното доверие в процеса от самото начало.

Гражданските бюджети набират популярност в цял свят

През последните 25 години, разпространението на граждански бюджети по света е безпрецедентно. Между 2005 и 2012 примерите за граждански бюджети само в Европа са скочили от 55 до над 1300, включвайки над 8 млн. европейски граждани. Европейският парламент признава гражданските бюджети като ефективен инструмент за укрепване на гражданската култура и капацитет за колективно вземане на решения, както и за противодействие на намаляващото доверие към политическите институции.

В същото време, в мандат 2016-2019 г. на СОС, идеята за граждански бюджет е отхвърлена в противоречие с предвиденото в приет от правителството план за действие по глобалната инициатива “Партньорство за открито управление”. Наблюденията на общественото обсъждане на бюджета на СО показват, че столичани на практика не могат да участват ефективно във вземането на решения за бюджета. Предварителните ни разговори за въвеждане на граждански бюджет с представители на местна администрация, инициативни комитети и НПО-та показват ниска осведоменост на всички участници по темата, както и скептицизъм по отношение на желанието на гражданите да участват в такъв процес.

Първи стъпки за въвеждане на този механизъм в България

За да се легитимира въвеждането на граждански бюджет в столицата и изгради доверие у гражданите, първа стъпка трябва да бъде повишаване осведомеността на гражданите и администрацията по темата, както и провеждане на гражданска дискусия, която да определи конкретните механизми за използването на такъв инструмент.

С проектът “Граждански бюджет за София” ние целим да направим точно това – да запознаем гражданите, администраторите и политиците с този механизъм и за пръв път в София, чрез масово онлайн обществено допитване, да дадем възможност на гражданите да формулират участието си в бюджета чрез подход “отдолу-нагоре”, като заедно създадат модела на граждански бюджет, който искат да бъде приложен в София, както и нивото на тяхното участие в него.

В рамките на проекта, ще реализираме социологически изследвания, с които да научим повече за разбирането, нагласите и притесненията на софиянци по темата. Ще проведем информационни и образователни дейности за гражданите, медиите и администраторите, за да ги запознаем с това как работи този механизъм по света. През октомври, за пръв път в България, ще проведем публично онлайн обсъждане, чрез което гражданите заедно ще могат да създадат модел на граждански бюджет за София. С това обсъждане ще покажем, не само че гражданите могат да бъдат ефективно включени в процеса на създаване на политики, но и че резултатите при този подход са по-добри.

В края на проекта, през декември 2020, ще обобщим всичко научено и ще внесем доклад в Столичния общински съвет с препоръки за следващи стъпки и предложение за модел на граждански бюджет за София.

Проектът “Граждански бюджет за София” се финансира по схема за финансиране на малки инициативи ‘Фонд Активни граждани България‘ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021. Проектът е на стойност €10 754,24 евро, от които €9 954,24 са предоставени безвъзмездно от ‘Фонд Активни граждани България’.

Публикувано на

Представяме ви „Спаси България“

През последните години нашият екип постигна успехи, които дори за нас бяха неочаквани. След като през 2009 г. учредихме ГИИ “Спаси метрото”, започнахме битка не просто за подземното и класическо трасе на третата линия на метрото, а борба за това гласът на гражданското общество да бъде чут и приет за фактор в градоустройствената политика на София.

От успеха на Спаси метрото произлезе идеята за създаването на Спаси София и от основаването ѝ нашият глас достигна още по-далеч. За малко повече от една година събрахме близо 18 000 последователи в социалните мрежи; предложихме нова визуална информация за столичния метрополитен; успяхме заедно с експертите в МРРБ да изработим редакция на нормативната уредба, позволяваща създаването на БУС ленти в десетки български градове; изготвихме предложения за нощен градски транспорт в столицата; организирахме и участвахме в десетки събития, дискусии, протести и работни групи, както и в европейското издание на най-голямата световна конференция на ООН за градско развитие – Хабитат III.

Откакто съществуваме сме внесли десетки предложения, мотивировки и жалби, касаещи ключови обекти и градски системи. Фактът, че получаваме месечно над 200 сигнала от вас, говори, че инициативата се e превърнала във важна гражданска институция, с която Столична община трябва да се съобразява.

Затова си зададохме въпроса – как можем да помогнем на гражданското общество и в други български градове, където проблемите са подобни на тези в столицата. Множеството запитвания от граждани от цялата страна дали можем да ги подкрепим под някаква форма значително допринесе за решението ни как да развием инициативите ни. Така се роди идеята за Спаси България.

Какво е Спаси България?

Това е платформа за обмен на опит, идеи и проекти между различни граждански организации в българските градове. Основната тематика е градска среда и планиране, градски транспорт, мобилност, устойчивост и достъпност. Целта е Спаси България да окаже подкрепа на гражданското общество в другите български градове, където проблеми не липсват и където комуникацията с институциите е затруднена.

Спаси България е регистрирана като фондация с дейност в обществена полза и има една-единствена крайна цел – да подпомага укрепването на гражданското общество в България. Начините за постигане на тази цел са многобройни, като сред тях изпъкват подпомагането на общинските и държавни институции в създаването и провеждането на политики в полза на развитието на градовете; засилване и подобряване комуникацията между публичните институции и гражданите; увеличаване тежестта на мненията и позициите на неправителствения сектор в процеса по взимане на решения; подпомагане на местни граждански и нестопански организации за защита на обществения интереси

Защо избрахме името Спаси България?

Напълно осъзнаваме, че името звучи претенциозно, но фондацията е естествената следваща стъпка в развитието на Спаси метрото и Спаси София и считаме различните инициативи с имена “Спаси …” като част от една платформа, една цялостна екосистема от допълващи се организации, всяка с определен фокус. Името цели да провокира, да накара всеки да попита първо “От какво да спасявам?” и най-вече – “Защо аз?”. В платформата могат да се включат най-различни граждански организации с фокус градска среда и транспорт без да е нужно да носят думата “Спаси” в името си.

Въпреки доброто ни желание и мотивация, и ние станахме жертва на странни съдийски решения в сагата по регистрацията на нашата фондация. Софийски градски съд първоначално ни отказа регистрация заради името. Не можело, видите ли, да обхващаме теми касаещи само градовете, трябвало да се заемем и с престъпността и проблемите на малките населени места и селата. Регистрацията на такава фондация “не вещае нищо добро за спасението на България” според решението на съдия Лилия Илиева. Добрата новина е, че при повторния ни опит за регистрация друг съдия – Зорница Гладилова, отсъди, че името изобщо не е проблем и излезе с положително решение. Тук е мястото да благодарим на адвокатите Иван Брегов, Владислав Лаков и Иван Янков, които ни оказаха безценна подкрепа и огромна помощ в подготвяне на цялата документация по регистрирането на фондацията.

Как да се свържете с нас?

Можете да ни пишете на лично съобщение във фейсбук страницата на Спаси София или да пратите мейл на [email protected].

Призоваваме всеки един от вас, който вижда проблемите в града си и е готов да предизвика общинските власти да се захванат с решаването им – нека ни пише! С достатъчно ентусиазъм, ясни и аргументирани послания и взаимна подкрепа можем да помогнем на градовете ни. Ще е чудесно ако оборим първото съдебно решение по нашия казус, където е записано, че “императивното наклонение на глагола “спасявам” е неудачно в случая”, както и “липсва връзка между благоустройството на градовете и “спасяването” на България”. Нека докажем, че из страната има множество будни българи готови да изискват и защитават устойчивото, зелено, мобилно и модерно развитие на градовете ни.