Автор: Христо Илиев

Публикувано на

“Граждански бюджет за София” дава шанс за засилване на гражданското участие в управлението и връщане на доверието в демократичния процес

Фондация Спаси България и Clever Together се обединяват в работата за въвеждането на демократичния инструмент в София

През юли 2020 г. Фондация Спаси България стартира работата по проекта “Граждански бюджет за София”. “Граждански бюджет” или “бюджет с участието на гражданите” e механизъм, познат в много демократични държави, чрез който част от бюджета на града се изразходва по усмотрение на гражданите, които предлагат и избират проекти за реализация. Проектът цели да постави основите за въвеждането на този механизъм в управлението на София, като помогне на гражданите да създадат рамката на гражданския бюджет и предложи въвеждането му в Столичния общински съвет (СОС).

Фазите на проекта включват провеждане на фокус групи с граждани, представители на администрацията и неправителствените организации; социологическо проучване за нагласите на гражданите; и информационно-образователна кампания за запознаване на граждани и администрация с този инструмент. През октомври, с подкрепата на английско-българската компания Clever Together, ще бъде проведена мащабна онлайн дискусия с гражданите, в която те заедно ще създадат формата и основните принципи на гражданския бюджет. Изводите от всички дейности ще бъдат обобщени в доклад към СОС, с препоръка за следващи стъпки. Още от самото начало на работата по проекта гражданите ще са неразделна част от процеса.

Защо правим този проект?

Вярваме, че за демократичното функциониране на едно общество са необходими култура и механизми за гражданско участие. В България има остра нужда от развитие и на двете. Добрата новина е, че събитията от последните години дават ясна заявка за все по-голямата готовност на гражданите да са фактор при вземането на решения по обществените политики. В този ключов момент на висока обществена енергия е необходимо администрацията и политиците да подкрепят тези усилия и да се създаде диалог между трите страни.

Прякото участие на софиянци в управлението на града ни е не само добър генератор на идеи, но и най-ефективната мярка за упражнение на демократичен контрол над управляващите. Във всяка фаза на проекта за граждански бюджет, гражданите ще са в центъра на определянето на нужните промени с цел да се спечели тяхното доверие в процеса от самото начало.

Гражданските бюджети набират популярност в цял свят

През последните 25 години, разпространението на граждански бюджети по света е безпрецедентно. Между 2005 и 2012 примерите за граждански бюджети само в Европа са скочили от 55 до над 1300, включвайки над 8 млн. европейски граждани. Европейският парламент признава гражданските бюджети като ефективен инструмент за укрепване на гражданската култура и капацитет за колективно вземане на решения, както и за противодействие на намаляващото доверие към политическите институции.

В същото време, в мандат 2016-2019 г. на СОС, идеята за граждански бюджет е отхвърлена в противоречие с предвиденото в приет от правителството план за действие по глобалната инициатива “Партньорство за открито управление”. Наблюденията на общественото обсъждане на бюджета на СО показват, че столичани на практика не могат да участват ефективно във вземането на решения за бюджета. Предварителните ни разговори за въвеждане на граждански бюджет с представители на местна администрация, инициативни комитети и НПО-та показват ниска осведоменост на всички участници по темата, както и скептицизъм по отношение на желанието на гражданите да участват в такъв процес.

Първи стъпки за въвеждане на този механизъм в България

За да се легитимира въвеждането на граждански бюджет в столицата и изгради доверие у гражданите, първа стъпка трябва да бъде повишаване осведомеността на гражданите и администрацията по темата, както и провеждане на гражданска дискусия, която да определи конкретните механизми за използването на такъв инструмент.

С проектът “Граждански бюджет за София” ние целим да направим точно това – да запознаем гражданите, администраторите и политиците с този механизъм и за пръв път в София, чрез масово онлайн обществено допитване, да дадем възможност на гражданите да формулират участието си в бюджета чрез подход “отдолу-нагоре”, като заедно създадат модела на граждански бюджет, който искат да бъде приложен в София, както и нивото на тяхното участие в него.

В рамките на проекта, ще реализираме социологически изследвания, с които да научим повече за разбирането, нагласите и притесненията на софиянци по темата. Ще проведем информационни и образователни дейности за гражданите, медиите и администраторите, за да ги запознаем с това как работи този механизъм по света. През октомври, за пръв път в България, ще проведем публично онлайн обсъждане, чрез което гражданите заедно ще могат да създадат модел на граждански бюджет за София. С това обсъждане ще покажем, не само че гражданите могат да бъдат ефективно включени в процеса на създаване на политики, но и че резултатите при този подход са по-добри.

В края на проекта, през декември 2020, ще обобщим всичко научено и ще внесем доклад в Столичния общински съвет с препоръки за следващи стъпки и предложение за модел на граждански бюджет за София.

Проектът “Граждански бюджет за София” се финансира по схема за финансиране на малки инициативи ‘Фонд Активни граждани България‘ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021. Проектът е на стойност €10 754,24 евро, от които €9 954,24 са предоставени безвъзмездно от ‘Фонд Активни граждани България’.

Публикувано на

Представяме ви „Спаси България“

През последните години нашият екип постигна успехи, които дори за нас бяха неочаквани. След като през 2009 г. учредихме ГИИ “Спаси метрото”, започнахме битка не просто за подземното и класическо трасе на третата линия на метрото, а борба за това гласът на гражданското общество да бъде чут и приет за фактор в градоустройствената политика на София.

От успеха на Спаси метрото произлезе идеята за създаването на Спаси София и от основаването ѝ нашият глас достигна още по-далеч. За малко повече от една година събрахме близо 18 000 последователи в социалните мрежи; предложихме нова визуална информация за столичния метрополитен; успяхме заедно с експертите в МРРБ да изработим редакция на нормативната уредба, позволяваща създаването на БУС ленти в десетки български градове; изготвихме предложения за нощен градски транспорт в столицата; организирахме и участвахме в десетки събития, дискусии, протести и работни групи, както и в европейското издание на най-голямата световна конференция на ООН за градско развитие – Хабитат III.

Откакто съществуваме сме внесли десетки предложения, мотивировки и жалби, касаещи ключови обекти и градски системи. Фактът, че получаваме месечно над 200 сигнала от вас, говори, че инициативата се e превърнала във важна гражданска институция, с която Столична община трябва да се съобразява.

Затова си зададохме въпроса – как можем да помогнем на гражданското общество и в други български градове, където проблемите са подобни на тези в столицата. Множеството запитвания от граждани от цялата страна дали можем да ги подкрепим под някаква форма значително допринесе за решението ни как да развием инициативите ни. Така се роди идеята за Спаси България.

Какво е Спаси България?

Това е платформа за обмен на опит, идеи и проекти между различни граждански организации в българските градове. Основната тематика е градска среда и планиране, градски транспорт, мобилност, устойчивост и достъпност. Целта е Спаси България да окаже подкрепа на гражданското общество в другите български градове, където проблеми не липсват и където комуникацията с институциите е затруднена.

Спаси България е регистрирана като фондация с дейност в обществена полза и има една-единствена крайна цел – да подпомага укрепването на гражданското общество в България. Начините за постигане на тази цел са многобройни, като сред тях изпъкват подпомагането на общинските и държавни институции в създаването и провеждането на политики в полза на развитието на градовете; засилване и подобряване комуникацията между публичните институции и гражданите; увеличаване тежестта на мненията и позициите на неправителствения сектор в процеса по взимане на решения; подпомагане на местни граждански и нестопански организации за защита на обществения интереси

Защо избрахме името Спаси България?

Напълно осъзнаваме, че името звучи претенциозно, но фондацията е естествената следваща стъпка в развитието на Спаси метрото и Спаси София и считаме различните инициативи с имена “Спаси …” като част от една платформа, една цялостна екосистема от допълващи се организации, всяка с определен фокус. Името цели да провокира, да накара всеки да попита първо “От какво да спасявам?” и най-вече – “Защо аз?”. В платформата могат да се включат най-различни граждански организации с фокус градска среда и транспорт без да е нужно да носят думата “Спаси” в името си.

Въпреки доброто ни желание и мотивация, и ние станахме жертва на странни съдийски решения в сагата по регистрацията на нашата фондация. Софийски градски съд първоначално ни отказа регистрация заради името. Не можело, видите ли, да обхващаме теми касаещи само градовете, трябвало да се заемем и с престъпността и проблемите на малките населени места и селата. Регистрацията на такава фондация “не вещае нищо добро за спасението на България” според решението на съдия Лилия Илиева. Добрата новина е, че при повторния ни опит за регистрация друг съдия – Зорница Гладилова, отсъди, че името изобщо не е проблем и излезе с положително решение. Тук е мястото да благодарим на адвокатите Иван Брегов, Владислав Лаков и Иван Янков, които ни оказаха безценна подкрепа и огромна помощ в подготвяне на цялата документация по регистрирането на фондацията.

Как да се свържете с нас?

Можете да ни пишете на лично съобщение във фейсбук страницата на Спаси София или да пратите мейл на [email protected].

Призоваваме всеки един от вас, който вижда проблемите в града си и е готов да предизвика общинските власти да се захванат с решаването им – нека ни пише! С достатъчно ентусиазъм, ясни и аргументирани послания и взаимна подкрепа можем да помогнем на градовете ни. Ще е чудесно ако оборим първото съдебно решение по нашия казус, където е записано, че “императивното наклонение на глагола “спасявам” е неудачно в случая”, както и “липсва връзка между благоустройството на градовете и “спасяването” на България”. Нека докажем, че из страната има множество будни българи готови да изискват и защитават устойчивото, зелено, мобилно и модерно развитие на градовете ни.