Само на километър от Младост самотно се извисява бруталистичен монумент със сложна и противоречива история. С учудване установихме, че повечето столичани и гости на града въобще и не подозират за съществуването на Камбаните. Доста позабравен в последния четвърт век, преди 1989 г. паметникът е бил публична фасада за външната политика на комунистическия режим. Готови ли сте да ни помогнете да го изтупаме от прахта и да научите нещо повече за него?
40 години назад
Връщаме се в далечната 1978 г., когато на събрание на ООН е решено следващата година да бъде обявена за година на детето, като българската държава, в лицето на тогавашния министър на културата – Людмила Живкова, решава да отбележи подобаващо тази инициатива с организиране на международна среща на деца от цял свят. Целта – отварянето на България към Западния свят и прескачане на Желязната завеса. Идеята на тази мащабна среща на детски делегации от различни държави е да се оставят на заден план политическите сблъсъци от Студената война и България да се покаже пред международната общност като толерантна и отворена държава.
Така, през лятото на 1979 г., в периода 16–25 август, се провежда Международната детска асамблея „Знаме на мира“ – фестивал на детското изкуство под егидата на ЮНЕСКО и под мотото „Единство, творчество, красота“. Събитието позволява на деца от различни държави да творят заедно и да опознаят културата на останалите държави-участнички. В асамблеята се включват делегации от 77 държави, състои се Международен детски парламент, който изпраща мирно послание към света, а кулминацията на събитието е откриването на нов паметник в покрайнините на София, в близост до строящия се тогава жилищен комплекс Младост.
Монументът при откриването си.
Източник: Atrium.bg
Монумент като планета
Паметникът „Камбаните“ е изграден само за 30 денонощия от строителната бригада на Никола Павлов, а проектът е дело на скулпторите Крум Дамянов и Михаил Бенчев, архитектите Благой Атанасов и Георги Гечев и инж. Антон Малеев. Състои се от един основен монумент от 4 вертикални пилона и два хоризонтални полукръга, които приютяват повечето от камбаните. Вертикалните бетонни структури се издигат на 37 м. височина и сочат към четирите посоки на света. На върха си образуват куха сфера, която представлява планетата Земя, а вътре са закачени спираловидно седем камбани, символизиращи седемте континента и символ на мира. Те са отлети в бронзолеярната на Синодалния комплекс в София от Иван Костадинов и са с общо тегло от 12 тона, като най-голямата тежи 3650 кг. В долната част на четирите пилона има други 18 камбани, подбрани и настроени от проф. Добри Палиев, които заедно с основните 7 могат да изпълняват концертни произведения.

Сферата, оформена между колоните, символизира планетата
Източник: Дрон на SSC
С откриването на Камбаните през 1979 г. в Пловдив се открива първата детска железница в България, носеща името на асамблеята – Знаме на мира. През есента на 2007 г. малките влакчета са възстановени като за един лев изминавате 2 км. през живописния Младежки хълм.
Около високия монумент се разгръщат множество по-малки единични структури събрани в два бетонни полукръга. На всеки от 186-те бетонни постамента може да се закачи камбана, като в момента има 107 камбани, най-новата от които е на футболен клуб Базел, поставена на 22 ноември 2016 г. По-голямата част от камбаните са поставени от детските делегации участвали в асамблеята „Знаме на мира“, като най-старата сред тях е от XI в. В колекцията може да се види още и копие на камбана от IV в. пр.н.е., както и напълно автентична камбана от минало въстание. Българската камбана тежи 1300 кг, като реверанс към честванията по случай 1300-годишнината от основаването на българската държава, провели се през 80-те години на миналия век.

Карта на държавите, чиито камбани още стоят (розово), и такива без камбана (бяло)
Заедно със строителството на паметника се оформя и парково пространство с обща площ 380 декара – Международният парк на децата от света. В него са засадени десетки растителни видове от различните държави, изпратили деца на Асамблеята на мира. Първоначалният замисъл е събитието от август 1979 г. да е еднократно, но то се оказва толкова успешно, че ООН, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и страните, участвали в асамблеята, заявяват готовност да подкрепят още подобни събития. Така асамблеята „Знаме на мира“ се превръща в традиция, провеждаща се на всеки 3 години и се оформя като нова форма за дипломация и сътрудничество в името на мира. До 1989 г. в София се провеждат четири асамблеи и четири срещи на деца от целия свят. В тях са участвали общо 3900 деца от 138 държави и 14 000 деца от България. Събитието от 1989 г. е и най-успешното – участват деца от цели 135 държави.
До 1989 г. паметникът привлича по 1 млн. посетители годишно
1996 г.: Изравнете паметника със земята!
След Промените от 1989 г. „Камбаните“ изпадат в забвение, провеждането на асамблеята се преустановява на 30 август 1990 г., а Международният парк на децата от света става апетитен терен – 275 дка от него се застрояват, а 10 от камбаните са откраднати.

Занемарена табела в парка
Източник: Личен архив
1996 г. е критична за монумента. Kамбаните са собственост на Министерство на културата с министър Георги Костов. Той издава заповед теренът да се разчисти и подготви за реституция, паметникът да се събори, а камбаните да се приберат на склад при новия си стопанин – Националният учебен комплекс по култура, познат още като Италианския лицей в Горна баня. Пред „Камбаните“ са докарани булдозери, готови да ги сринат със земята. Всички камбани са свалени, множество от тях – повредени, и закарани в двора на лицея. Жителите на Младост обаче, които десетилетия наред ползват парка за развлечения, семейни излети и разходки, се струпват при паметника и се опитват да предотвратят премахването му. Директорът на Италианския лицей Величка Велянова също е изненадана от заповедта на министъра и се присъединява към протеста на младостчани. Немалко медии обръщат внимание на казуса и Георги Костов е принуден да свика пресконференция, на която се отказва от намерението си да бутне паметника. От този момент нататък отговорността за целия парк се оставя в ръцете на Италианския лицей. Камбаните са върнати обратно и доброволно закачени от войници от столично военно поделение.
Идеята за формата на високото тяло произлиза от графиката на детската игра на дама
Забравените Камбани
През 1999 г. дъщерята на Людмила Живкова – Евгения, създава фондация „Знаме на мира“ с цел да се възроди първоначалната идея на Асамблеята. Според фондацията чрез пасивността си през годините, България губи набраната инерция, популярност и значение, натрупани до този момент в редица страни, където страната ни е била популярна единствено заради Международната асамблея. Направени са няколко опита за организиране на нова, но без подкрепата на държавните институции, ефектът не е толкова силен. През 2002 г. се поставя първата нова камбана от 1989 г. насам – подарена от папа Йоан Павел II по време на визитата му в България. Израел също дарява камбана през 2006 г. През 2009 г. фондацията отбелязва юбилея на Международната детска асамблея в доста по-скромен вид – чрез конкурси за детски рисунки на хартия и на асфалт. В събитието се включват множество български училища от чужбина и от страната.

Поглед към Камбаните и Витоша
Източник: НУКК
Идеята ни и как можеш да помогнеш
Този паметник в сред малкото примери на монументално изкуство от тоталитарния режим, носещ послание, което е актуално и днес – разбирателство, толерантност и креативност. Независимо от авторството си и от историческата си обремененост, „Камбаните“ са символ на онова, което сплотява хората, независимо от политическата им принадлежност, народност, раса или религия и са послание, което трябва да запазим.
С оглед на почти неизбежното разрушаване на „Мемориален комплекс 1300 години България“ (паметника до НДК), „Камбаните“ стават още по-ценни и от чисто архитектурна гледна точка: ако не взимаме предвид юбилейния мемориал в парка на НДК, „Камбаните“ и монументът „Майка България“ на пл. Предгаров остават единствените едромащабни монументални образци от архитектурното течение брутализъм в София. Опазването и възстановяването на Камбаните е опазване на архитектурното наследство на София.

Поглед от дрон
Източник: Дрон на SSC
Тъмното минало, завещано ни от тоталитарната власт, трябва да бъде обект на дискусии, преосмисляне и критика, и занемаряването на уникални архитектурни комплекси не е решение. Вече имаме примери като Националния дворец на културата, който също е произведение на тази епоха, но е намерил своето място в съвремието. Камбаните също заслужават подобен шанс. За да го дадем, ще работим за генериране на идеи и провеждане на дискусии за облагодаряването и обновлението на монумента и прилежащия му парк, популяризирането на поставените в него камбани като част от туристическите забележителности на София и включването на комплекса в културния живот на София.
Един от най-големите площади в столицата се нарича „Знаме на мира“ и се намира в центъра на кв. Павлово
Ако вече чувствате, че познавате по-добре „Камбаните“, не се колебайте и посетете парка, за да се убедите на живо в чудесните възможности за забавление и почивка, които предлага. Практиката показва, че колкото повече познаваме, посещаваме и се грижим за ценностите на града ни, толкова по-вероятно е да ги спасим от разрушение и/или забвение.
#СподелиКамбаните